автор: pavl64

Споменът по бащината къща
в лунна нощ при мене се завръща.
Нашепва ми звездолико небе
за крушата, за стария дувар
за пейката с въздишките стаени
за младежкия ни жар
за порива, за полета...

Поскърцва геранилото на двора
вятърът сгушен в запустяло гнездо.
Очаква още бащиният праг
при него да се върна.
На тавана дремят забравени писма
куклите от мойто детство.

От спомена избуя трева.

Приканва ме сънят по стари дири
пак назад, към корена отново да се върна.

С утринта ще си спомням ли
съня?