От стените ме гледат моите братя.
Един се усмихнал,
друг ме прегърнал през кръста,
трети леко притихнал,
стаен е, но все пак присъства.
Обичам ги повече от всяко момче,
наричам ги братя, по болка и кръв,
в техните вени моето име тече,
без да съм имала братя от плът.
Брат ми от ляво е с мен във всяко сражение
отдясно ме гледа по-старият брат
и някъде в бялото губим съмнение,
че всеки за всеки
от светец е по-свят!