Пак бърза, тича реката понесла много сълзи и болка
притичва със нея и моята мъка край брега и самотна,
а капчици бели на слънцето кротко пак се усмихват
водата отминала през облак далечен тъгата пречиства.
---------------
Гълъби тъжни и сиви пак прелитат с послания мъдри
че няма в природата нищо изгубено, даже и сълзите,
всичко дошло е отминало, а времето назад не се връща
бърза и тича реката, но дори и водата никога не е същата...