автор: vanilin

Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати...

Близки и роднини оредяха...
Спомени останаха в наследство –
някъде без дом, под чужда стряха...
Имам само тях и свойто детство...

И децата пътя си поеха –
в други градове, зад океани...
Картички и снимки - таз утеха
в албуми безмълвни ще остане...

Ще се срещнем някой ден, навярно -
през пространства, време и неволи...
Капчица роса ли пак ме парна?...
Или е сълза? И за какво ли?... -

Не за старостта, която иде!...
Не за младостта, която мина!... -
Иска ми се спретната да видя
тук, приживе, своята родина!...