автор: roza1

Приспивал ли си
залези в моята
коса?
Сънувал ли си,
трудни истини
в нощта?
Вървял ли си
с надежда по път
неизвървян?
Видял ли си
преди завоя му
усмивката
на моя фар?
Пропадал ли си
счупен от вина,
в дълбокото
на моята душа?
Викал ли си
зов за помощ
с ням и молещ
глас?

Сънуваш още.
Събуди се!
Слънцето изгря.
От силата на твоя сън
изтръпна моята ръка.

05.08.2004