Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 540
ХуЛитери: 3
Всичко: 543

Онлайн сега:
:: malovo3
:: durak
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПак за любовта...
раздел: Други ...
автор: sia

За любовта разбира се, всички говорим за нея.
Един ден, един баща дойде в кантората, даде ми четири златни кръстчета -
да се осветят в една църква, за семейството.
Беше просто познат, но знаех, че има три деца - би трябвало да са пет
кръстчета. Нищо не питах. И той нищо не каза. Бях чула, най-голямото му
дете има проблем с наркотиците... Бащата беше самоуверен, усмихнат,
изглеждаше като човек, който има и може всичко.
Момчето беше с него - около шестнадесет години, погледнах го -
не долових никаква емоция.
Мина време, бащата дойде пак - синът му беше умрял.
В една градина, свръхдоза.
Беше гневен, не му давали вещите на детето от полицията.
Взех ги, след задължителните формалности. Бащата изглеждаше все така
самоуверен. Но срамът, който идваше от него, ясно показваше, че страда...
После, дойдоха внезапно думите - бил направил всичко, за да го спаси,
когато разбрал... даже не го оставял и секунда сам - бягал и продавал
всичко... Слушах го и спомних си думите на един доктор - да не се "вдавам"
толкова, просто били негодни наркоманите...
В годините срещнах още такива "негодни" деца, повечето от тях
оцеляха и спасиха и близките си...
Често си мисля - да съм можела, тогава, да кажа на този баща,
че срамът убива, че този срам убива...
Искам да съм можела да му кажа, че аз бих дала пет кръстчета за
освещаване и бих носила и неговото - на врата си,
докато трябва... без да се срамувам.


Публикувано от valka на 14.02.2009 @ 11:26:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   sia

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 13:22:20 часа

добави твой текст
"Пак за любовта..." | Вход | 10 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пак за любовта...
от lubara на 29.05.2009 @ 07:26:35
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Кръвта е кръв. Не трябва да се отричаме от нея, колкото и да ни е тежко!


Re: Пак за любовта...
от sia на 11.06.2009 @ 22:13:39
(Профил | Изпрати бележка)
Аз мисля, че не трябва да се срамуваме от болното...

]


Re: Пак за любовта...
от nironi (nironi@mail.bg) на 16.02.2009 @ 21:38:33
(Профил | Изпрати бележка)
От толкова много кръстове, пак може да се ходи с изправена глава, може ли ?!


Re: Пак за любовта...
от sia на 16.02.2009 @ 22:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ти ми кажи! Може ли! /Струва ми се, че ги носиш.../
Аз мога. Всъщност, те ме изправят.


]


Re: Пак за любовта...
от mariq-desislava на 16.02.2009 @ 18:06:50
(Профил | Изпрати бележка)
Това определено ме разтърси...


Re: Пак за любовта...
от sia на 16.02.2009 @ 18:24:19
(Профил | Изпрати бележка)
Дори не зная какво да отговоря!...
Благодаря ти!

]


Re: Пак за любовта...
от mariq-desislava на 29.03.2009 @ 14:34:35
(Профил | Изпрати бележка)
Пак го чета и пак е разтърсващо...

]


Re: Пак за любовта...
от sia на 29.03.2009 @ 14:56:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти отново!
Това е една разтърстваща история, истинска,
надявам се всички да са намерили покой...

]


Re: Пак за любовта...
от anonimapokrifoff на 14.02.2009 @ 11:59:00
(Профил | Изпрати бележка)
Честит дебют! Хареса ми.


Re: Пак за любовта...
от sia на 14.02.2009 @ 12:57:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало.
Просто споделих - пак за любовта...

]


Re: Пак за любовта...
от alabross на 14.02.2009 @ 12:39:01
(Профил | Изпрати бележка)
наистина е за любовта. и за разминаването с истинските стойности


Re: Пак за любовта...
от sia на 14.02.2009 @ 12:59:10
(Профил | Изпрати бележка)
Да!
Благодаря ти за коментара!

]


Re: Пак за любовта...
от sineva на 14.02.2009 @ 13:57:33
(Профил | Изпрати бележка)
Добре дошла в Хулите, Сия!
Идваш с творба, която разтърсва, в която така истински говориш за
истинските неща в живота, за характера на човешката душа, за чувството на един баща, който е малко егоистично постъпва...
Вместо да се бори до край за живота на сина си...да не се срамува, да опита да спаси порока.
,,че този срам убива,,...
А краят толкова внушава...
,,и бих носила и неговото на врата си...без да се срамувам ,,.
Браво!
Поздрав с уважение!
Чакам нови творби!:)))


Re: Пак за любовта...
от sia на 14.02.2009 @ 14:21:45
(Профил | Изпрати бележка)
Направил е всичко, което може, борил се е, но
без да му прости...
Благодаря за коментара!

Благодаря ти, Синева!
Трогва ме поощрението ти, толкова си мила, просто пиша понякога,
импулс. /Не е лигаво скромно, но аз не съм творец, като много
от вас/
Добър ден и - наздраве!



]


Re: Пак за любовта...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.02.2009 @ 18:55:14
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Не ни е дадено да съдим...
Не бива и да го правим.

А за произведението - отлично си се насочила - късите прозаични форми са хитът и изпитанието на съвремието.
Пожелавам ти успех!
Обещаващо начало в Хулите!


Re: Пак за любовта...
от sia на 15.02.2009 @ 00:24:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

И прав си - не ни е дадено да съдим и не бива да го правим.
Цял живот /ме учат/ се уча да не съдя, но ми е така трудно...

]


Re: Пак за любовта...
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 12.03.2009 @ 22:37:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Реших да прочета и дебюта ти тук!Мъдър разказвач си,имаш точно и вярно перо,а и добро, състрадателно сърце - всички необходими качества за един талантлив разказвач!Поздравявам те с "добре дошла"!Че


Re: Пак за любовта...
от sia на 14.03.2009 @ 08:45:16
(Профил | Изпрати бележка)
Казано от разказвач като вас - истински ме развълнува!
Благодаря много за прочита и оценката!
Хубав да е денят!

]


Re: Пак за любовта...
от mariniki на 18.03.2009 @ 19:16:56
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
трогна ме...
любовта е и милосърдие...sia...мила, разплака ме...


Re: Пак за любовта...
от sia на 18.03.2009 @ 19:35:06
(Профил | Изпрати бележка)
Което показва, че си милосърдна... и това е достатъчно!
Благодаря ти!!!

]


Re: Пак за любовта...
от kristi на 15.08.2009 @ 00:15:04
(Профил | Изпрати бележка)
Този текст няма да го забравя. Никога!


Re: Пак за любовта...
от sia на 15.08.2009 @ 16:45:32
(Профил | Изпрати бележка)
Исках да споделя с повече хора...
Радвам се, че си била тук!

]