автор: thebigplucky

И пред камъка в ръката не бих могъл да се отрека.

Няма стара любов -
има раздели.
Има мигове, изтънели в мъглата на отдалечаването.
Има спомени, изкривени от отпадналото в забрава.
Има терзания, натежали от неизкупен грях...

Няма стара любов -
има състояния.
И пътища, неумолимо замамващи с потайностите си.
Усещания, преливащи от внезапност и очаквания.
Пулсираща самота, застигната от падащ здрач...

Няма стара любов -
има срещи, предстоящи.
И през есенните листопади
потръпва не един посърнал тротоар.
Забързани крачки, задъхани думи,
пърхаща в заклети мълчания страст...
И бяхме... И останахме...
Кой не би ни винил за това?!

Е,.. хвърли камъка...

А любовта, в сенките зад завесата, изпраща залезите.
Премисля над чаша коняк и неизменна цигара загубите.
Разпознава силуетите в отраженията на погледи и стъкла.
Скита след стъпките на всеки преминал странник, отброява ги.
И мълчаливо чака следващите да срещнат ръцете си -
обрекла им е един живот за пропиляване...
________________

"За старата любов"
Честит ви празник, влюбени и пияници!