автор: theheart_ofthefire

Не съм пораснала за теб, нали?
Не ми достига слабост да не падна.
Достигат ми обаче две очи
да видя,че безстрашния е жалък.

Че само сутрин, някъде към пет,
когато се събужда- е различен.
Запалва свещ и приказки чете.
Макар че всички книги ненавижда.

Че после става истинския мъж,
а думите му-пареща коприва
почитат грубост и оплюват дъжд.
Това ,на истинския- му отива.

Така си мисли много от преди.
А мен ме заклеймява със „ невежа”
Боли ме, че безстрашшният си ти
и в тебе страховете ни разделят.

Не съм пораснала за теб, нали?
Оставам себе си и те предавам.
Това повтаряш, сам си го реши.
А аз единствено не се смалявам.