Робърт Фрост
Ветрецът се зае със моята тетрадка
И, шумолейки, започна той да я прелиства.
"Къде са, - шепнеше, - твойте стихове за пролетта?"
Липсват, отговарих аз, пролетта не е моят сезон.
Някак чужда ми е тя.
Ветрецът замлъкна, изпълнен с презрение,
След туй изпари се подобно на облаче,
Та да не би и той да попадне във плен
На моята тиха тъга.
Как тучка
Зыбь отыскала мою тетрадь
И принялась, шелестя, листать.
"Где, - зашептала, - стихи о весне?"
Нет, отвечал я, весна не по мне.
Мне, отвечал я, безвестна весна.
Зыбь замолчала, презренья полна,
И ускользнула, как тучка, пока
Не овладела и ею тоска.