автор: Sabin

В пустинята звезди,а във небето пясък,
по клоните се вият змии,а под земята птици волно пеят...
Объркано е всичко,и неуместно, някак е,
да се усмихваме щастливо, само Ний,сред корени узрели...

Но срещнали усмивките ни,цветовете грейват
дърветата към светлината,ръцете си протягат с трепет...
Изправя се светът,отърсва се и във зелено
земята се облича.И от звезди небето цяло светва...