автор: CTPAX

Излиза с уличница
само във дъждовен ден,
на рамото й да поплаче
и да не му личи.
Разплаща се в луна и парк,
което стига за каляската от въртележка.
Дий, дий, дий! –
докато тя не изкрещи.
Той мисли, че е радост
и тя повтаря мислите му –
„радост, радост, радост”.
Накрая ще мълчат
и ще танцуват, ще танцуват,
докато заседнат като обща удивителна
дълбоко в хищното за остри токчета
междупаветие.

От час вали и ни е време!