вдъхновено от Uff
Извиха се косове,
            облаци черни,
запърха небето,
            огромен харман,
над улици мръсни,
            зловещи каверни,
човешки
            зловония
                        на Ариман
И сякаш
            душата
                        от мен се откъсна,
свободна се стрелна
            далеч от калта.
Сърцето
            от радост
                        в гърдите ми блъсна-
отворих прозореца за пролетта.