автор: mili4koto

Събудих се една сутрин,
но бях толкова тъжна и сама...
Спомних си хилядите изплакани сълзи по него
          хилядите негови усмивки,
          хилядите неизречени думи,
хилядите целувки под небето....
Но тях вече ги няма, а и него също!
-Кой?Кой го няма?
Него,него...
          този който ме караше да се чувствам жива
          този който ме подлудяваще са ласки,
          този без който си мислех, че немога да живея...
-А онзи ли?
Да онзи..
      онзи чийто очи гледаха моите и говореха без думи,
      онзи чийто устни ме караха да изгарям от страст,
      онзи чийто ръце нежно избърсваха всяка моя сълза...
-А този?
      Този ли...той е само бледо копие на онзи!