автор: aronia

Днес лицето й е бледо,
в сенките на клоните плете гнезда,
вечните закони с птиците рисува,
помнейки че е родена без крила.

Моето лице е също бледо
и съм се родила без крила,
аз на птиците законите не зная,
не умея да плета гнезда.

Там, зад сенките на млади клони
цветовете им в очите си ще прибера,
после в меката им дрямка ще се свия,
на децата ще направя хвърчила.