ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: StudioSD
 Днес: 0
 Вчера: 1
 Общо: 14144
 Онлайн са:
 Анонимни: 572
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 573
 Онлайн сега::: rhymefan
 |  Наричат го метод за самоотбрана.
Красиво звучи...
Бием се, всъщност, със самите себе си –
защото другите са само огледала,
които ни отразяват.
Собствената омраза реално е към
вътрешните ни ненависти;
любовта –
към сакралните ни òбичи.
Отбрана чрез несъпротивление...
Хармоничната сила тихичко бродира оксиморонния си път.
И защото йероглифите са нищо,
(несвойствено съгласие от страна на техен роб)
а едно посадено със ръка дръвче
струва повече от изписан, многовековен гъсталак,
за източната (ти) същност може би стига
като словоизлияние само това:
Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен.
Скубя мълчешком.
_________________
*Победа над себе си. Според Основателя на Айкидо Морихей Уешиба Агацу е истинската победа.
Публикувано от aurora на 10.02.2009 @ 10:33:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Агацу" | Вход | 24 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Агацу
от regina на 06.04.2009 @ 14:28:18
(Профил | Изпрати бележка) | Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен.
Скубя мълчешком.
--------------------------
и нищо повече да не напишеш, това тук ще го помня докато съм жива, рейни!
почитания! |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 06.04.2009 @ 14:52:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Боя се, че с теб ще ‘млъкнем’ едва, когато се преселим във Вечните ловни полета, но се надявам с ‘немълчанието’ си да не изпращаме други скоропостижно там...
Скубането има и някои вътрешни дивиденти. Понякога.
Трогната отвсякъде!
|
]
Re: Агацу
от templier на 10.02.2009 @ 17:45:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Западняшката ми същност ти прави поклон за посаденото с ръка дръвче, дарените пътища и пътечката, за която има надежда! |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.02.2009 @ 18:16:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Знаеш ли, спомних си нещо, рицарко... Като дете, когато ми се скъсаше чорап или дреха, все си навирах пръстчето и разширявах на максимум дупката. И мама само питаше – абе майка си ли търсиш там!
:)
Така и моята (идентична) западна същност, която рови в зейнали пролуки на съзнанието...
Прегръдка вместо поклон предлагам!
|
]
Re: Агацу
от Da на 12.04.2009 @ 17:45:19
(Профил | Изпрати бележка) | Какви фини парадокси!
Прочетох и препрочетох с голямо удоволствие, Рейни! :) |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.04.2009 @ 18:04:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Нали, нали...
Да комбинираш хипарщината на джинсите с изтънчеността на сатена си е достатъчно дръзка еклектика. Една непремерена стъпка и влизаш в лоното на кича (пардон! – глупостта).
Зарадва ме стилният ти (за чувства) усет, лейди!
|
]
Re: Агацу
от nironi (nironi@mail.bg) на 08.04.2009 @ 23:04:28
(Профил | Изпрати бележка) | "Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен." -
ето кое било питието ми за тази нощ, благодаря, всъщност ще го пия по - дълго)
|
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 08.04.2009 @ 23:15:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така ме усмихна...
Сакън, недей на екс, наистина! Опасявам се, че би било конска доза отрова, иначе ти давам дума за лечебните му свойства.
:)
Истинско удоволствие са ми думите ти!
|
]
Re: Агацу
от kristi на 10.02.2009 @ 15:26:13
(Профил | Изпрати бележка) | Отбрана чрез несъпротивление...
Хармоничната сила тихичко бродира оксиморонния си път.
!!!!!!!!!
И не само!
В дълбокото си се потопила, рейни.
Дааа... всяка болка е допирателна към затворения кръг - обич...
Допирната точка е вътрешното ни несъответствие, което е общо за двете геочетрични понятия, въведени само като модел.
() |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.02.2009 @ 18:28:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хванала си конеца на най-дълбоката същност на Айкидо като словесно изражение (Път на хармоничната сила), който нескопосано - всички сме нескопосани пред такава дълбока и често неразбираема за човешкото съзнание философия, вплетох в моята.
И така си го усукала накрая, че малко премигвам на парцали, но като стане реч за сакрални дълбочини, твоята сетивност улавя и със, и без оксиморони, точния им път...
|
]
Re: Агацу
от Anton_Fotev на 16.02.2009 @ 19:07:33
(Профил | Изпрати бележка) | Опита за интелектуално проумяване на понятие от източната философия е опасен. Може да бъде смъртно опасен за ума. Ти си или безрасъдна или безумно смела... но най-вече подхождаш към нещата с добрина и желание за разбиране.
Има едно разбиране за двойната истина, според което учението за Христос и теорията за великия Взрив, родил Вселената са напълно съвместими, защото същесвуват на различни нива на реалността и всъщност се допълват....
И все пак...
Чий е подарения път?
Скубещият бурени
наистина ли е там? |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 16.02.2009 @ 22:42:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И двете, и двете...
:)
Ако позволиш, обаче, ще ти възразя за една дума – интелектуално. Комбинация от чувство и преживяно е като беладона или по-точно огнен ад за горкия ми мозък (независимо от формата на изразяване и псевдо-дистанцирания изказ), но пък ако енцефалограмата ми сдаде багажа, считай се за невинен поради навременно предупреждение и няма да има процес по същество.
:)
Мисля, че съзирам мъъъъъъъъъничко пренебрежение с това ‘желание за разбиране’, замазано с някое и друго прилагателно, но от мен да мине! То пък вие, просветените, все по-просветени сте. Тук следва ‘усмихнато зъбене’, защото още не си ми свикнал на хумора.
И все пак...
Съвсем сериозно, не знам. Да подаряваш означава и на самия себе си да даряваш. Нямам предвид път, а изобщо. И това е най-сериозната обвързаност, вътрешна, съвършено искрена и то, защото иначе следва самоотравяне. Доколко, обаче, скубането води до определени пътища едва ли зависи единствено от скубещия, иначе всички методи биха били излишни, включително и Агацу. Всъщност, случва се това, което трябва...
И това са лично мои импровизации, нямащи нищо общо с източните философии.
И... Благодаря!
|
]
Re: Агацу
от voda на 11.02.2009 @ 01:31:20
(Профил | Изпрати бележка) | Този стих е едно ЯВЛЕНИЕ в сайта.
Поздрав, Рейни! |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.02.2009 @ 18:33:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Толкова искрено го казваш, че ти вярвам безусловно на чувството.
Уникално явление са всъщност нашите чувства, а йероглифите са суетното им (видимо) проявление...
Топли благодарности!
|
]
Re: Агацу
от Omaia на 10.02.2009 @ 11:17:07
(Профил | Изпрати бележка) | Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен.
Скубя мълчешком.
!!!!!
С дълбоки корени е лиричното
дръвче, което си
посадала в източната си градина.
Дръвче- боец,
устоява на бурите,които бушуват
в него.
Прекрасен стих! |
]
Re: Агацу
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 01.04.2009 @ 15:46:21
(Профил | Изпрати бележка) | "Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен.
Скубя мълчешком."
Силен финал, Рейни.
Все пак, днес е първи април, защо не публикуваш в сайта твоя разказ: "Само човешката глупост и Вселената са безгранични", който четох за конкурса?
Честит ден на шегата
и много радост ти желая!
|
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.04.2009 @ 16:14:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Силен? Може би. Не знам... И независимо, че е хайку (съвършено непривична за мен форма), не е поезия. Просто една истина.
О, за разказа... Мисля, достатъчно хора се позабавляваха на мой гръб (и с мое активно съгласие и удоволствие), така че нека не досаждам излишно, слънчева.
А, благодаря за честитката! Макар че в прав текст казано, нещо ми се губи точно в този ден чувството за хумор. Обожавам шегите (юркам се на поразия с приятели), но не и лъжите, а и вече се вързах на фльонга в моряшки възел (на някои личности ще им излезе през очарователния нос), но това от вродения ми наивитет, не ми е виновен никой. Както се пееше в един хипер-хит, ‘за крадец не ставаш сине, ти си будала…’
:)
А иначе радост да има, да! Защото ревове да причиняваме сме недостижими, но в противоположното издишаме отвсякъде.
|
]
Re: Агацу
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 24.03.2009 @ 16:12:28
(Профил | Изпрати бележка) | Ей богу, нищо не разбирам от агацу, но е хубаво написано.
Поздрави!
|
]
Re: Агацу
от Jiva на 10.02.2009 @ 11:38:19
(Профил | Изпрати бележка) | и си различна, и си си ти - въпреки смирението пред провокациите на външното ни...защото най-голямата провокация е да победиш самия теб (и оксиморонът между победения и победителя мълчаливо хармонизира бодливия път в благо-дарености - чрез прочистване)
а йероглифите са само пиктограми на /не/съпротивителния ни опит да се разплетем...:)
успяла си да събереш в хайкуто вече казаното със свойственото ти съгласие за едновременността на движението към другите и към себе си! |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.02.2009 @ 18:54:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Няма да спра да се удивлявам и на точната ти точност, и на проникновените ти прониквания, и на чувствената ти чувствителност.
Омагьоса ме с тези пиктограми...
И така се радвам на последните ти думи! За несвойствената ми синтетичност подобно себеизразяване си е революция. Несъпротивителна...
|
]
Re: Агацу
от Ufff на 12.02.2009 @ 03:17:33
(Профил | Изпрати бележка) | Ето едни неща, от които не разбирам. От скубане на бурени - да. А, и от садене. Някой път.
{} |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.02.2009 @ 07:59:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Убедена бях, че на малцина би се харесало, отделно дълбочината на усетите, но пък... Исках си го.
И аз като теб, Уфелийо, само където това не ми пречи да кокоря поглед в тези посоки...
Същата прегръдка!
|
]
Re: Агацу
от Nika на 17.02.2009 @ 13:03:58
(Профил | Изпрати бележка) | Много поезия, много философия и много екзотична красота в прости думи. Имам пристрастия към такива стихове, мацка :)
Стоя си тук, и си припомням сцена от филм - Последният самурай. Не съм сама, с теб съм, струва ми се, че от клоните над главите ни се ронят вишневи цветове. Мислите ми са някак притихнали, спокойни - как бихме завършили стиховете, които сме започнали да пишем. Омагьосвам се...
Агацу е победа над себе си, по дефиниция. Всъщност има и друга трактовка, надграждане над дефинитивната простота - победа в съответствие с небесната мисия, изпратена за теб.
Виж, в този Агацу - стих си намерила съвършения финал, сам по себе си прекрасен в своята лаконичност, дълбочина и завършеност. След него няма какво да се каже. |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 18.02.2009 @ 09:06:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Имам пристрастие към прочувствените ти, изящни, смугло обагрени и винаги опитващи (и често успяващи) да надникнат в най-мътното, Хулиганке.
:)
Помня сцената. Помня им цвета. Помня им тишината. Вишневият пурпур... Най-омагьосващият оксиморон. Страст и хармония в едно.
Знаеш ли, за мисия не знам, но понякога чоплим с единиците мои сърдечни какво и защо ни се случва. И сигурно има някакъв смисъл. Трябва да има!
А след финала...
Харакирито на йероглифите обезсмъртява дръвчето. Когато го има посадено.
|
]
Re: Агацу
от dandan на 24.02.2009 @ 20:25:17
(Профил | Изпрати бележка) | а едно посадено със ръка дръвче
струва повече от изписан, многовековен гъсталак,
Ей това чудо и финала ги грабвам - за урок, който все още не съм научила.
Айде, идвай си, зътъжих се! |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.02.2009 @ 21:56:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ако декларирам, че съм ги научила – и двата урока, това означава, че съм самонадеяна глупачка, която не заслужава собствените си слова, Дан. Да кажем, проправям с голи длани джунглата от чувствени тръни и усетите им пишат това...
Аз съм си тук, слънчева. За хората, на които липсвам.
:)
Казах ли ти благодаря?
|
]
Re: Агацу
от mariq-desislava на 03.03.2009 @ 14:36:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Много пъти спирах тук и все не намирах какво да кажа. Сега, понеже отдавна не съм се изпъчвала при теб и тъй като нямам забележки по стиха ти, Рейни, позволи ми да кажа само...липсваше. Мисля, че това говори достатъчно.:) |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.03.2009 @ 14:53:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Изпъчвала... Ще ме умориш!
:)
Неведнъж съм изразявала пристрастието си специално към тази дума, М-Д. В лични разговори, в поезия. Често съм ‘злоупотребявала’ с нея. За мен тя е... Нека не се обяснявам като ученичка.
Така че можеш да ми имаш вяра колко и какво ми говори.
И не допускам да липсвам на тези, на които липсвам. Само на тях...
Стръкче Geranium в отговор за теб!
|
]
Re: Агацу
от mariq-desislava на 04.03.2009 @ 08:34:27
(Профил | Изпрати бележка) | Това го прочетох още вчера, но търсех подходящ отговор.:)
Ето го: http://vbox7.com/play:db0a9929 |
]
]
Re: Агацу
от mariq-desislava на 04.03.2009 @ 09:13:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Схванах натвърда от воле.:) Be sure. |
]
Re: Агацу
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 14.03.2009 @ 08:27:30
(Профил | Изпрати бележка) | Дарих пътища.
Пътечката ми - бурен.
Скубя мълчешком.
---------------------------
Благодаря за рецептата за Уроците по:
Давам-забогатявам.
Тръгвам по Пътя с венец от тръни.
Смирявам се.
Обичам
себе си.
Мога всичко.
Ако го поискам.
-------------------------------------
Обездумена.
:-* |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.03.2009 @ 08:53:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ех, Жен...
Уроците са ташкън история. Като виснат на ушите, заприличваме на маймуни от опъването на тежестите. Въпросът е сякаш да ги превърнем в аксесоар на излъчването и стила си, без които тоалетът ни би бил евтина и кичозна маркова имитация, а не в пранги, спиращи ни летежа...
А иначе се изумявам на какво сме способни, когато искаме нещо.
Само когато...
Разтопена!
|
]
Re: Агацу
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 14.03.2009 @ 09:01:40
(Профил | Изпрати бележка) | Висването на ушите е като самотата - ако така го чувстваме, така е. Ако не го чувстваме така.... повече от отлично!
През пролетта исканията ни и моженията ни, и случванията им... се увеличават неимоверно много!
Желая ти достатъчно от всичко!
:-* |
]
]
Re: Агацу
от gu6ter на 17.03.2009 @ 12:36:11
(Профил | Изпрати бележка) | Тънко и с финес избродирано, лейди!...Тишина и упоение...
Харесва ми.))) |
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.03.2009 @ 13:22:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | С оксиморони като сила и хармония трябва деликатно да се борави, в противен случай дантелата от двете противоположни субстанции би заприличала на опърпан парцал, вместо уникална арт наметка...
:)
Очаровани благодарности!
|
]
Re: Агацу
от Marta на 18.03.2009 @ 05:44:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Е, какво повече, даряваща пътища! (ама може да боцнеш някоя роза за разнообразие край пътя, не само дръвчета ;))
Само как си го казала! Агацу - красиво звучи наистина и вярно е най-голямата победа:)
|
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 18.03.2009 @ 08:36:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Тъй като съм почитател на максимата на Мечо Пух ‘Колкото повече, толкова повече’, то определено има какво повече (да искам и давам). Разбира се, далеч, далеч не за всичко...
И в този ред на мисли, ако заменим гърненцето с мед с някое и друго розово насаждение, то дръвчето ще има сериозна компания от цялата Казанлъшка долина.
:)
И е красиво, и е вярно, Мартичка. Само където самият процес отвътре не винаги е красив, освен ако човек не е почитател на кървавите екшъни.
Букетче люляк за теб! И твоето ‘казване’.
|
]
Re: Агацу
от roza1 на 20.03.2009 @ 13:29:07
(Профил | Изпрати бележка) | Уникална си!
Отива ти тази победа!:)
|
Re: Агацу
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 20.03.2009 @ 18:39:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хм... Чистосърдечно си признавам, че сериозно се затрудних в отговора. Завъртях го оттук, усуках го оттам, но все изкуствено ми звучеше.
Затова просто ще ти благодаря зя топлината, РоузиАни!
|
]
Re: Агацу
от felisia на 30.04.2009 @ 21:20:08
(Профил | Изпрати бележка) | Без коментар , възхитена съм !
Поздрави от сърце! :) |
]
Re: Агацу
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 16.09.2012 @ 10:25:27
(Профил | Изпрати бележка) | Как съм го пропуснала този бисер :)
Стигаме ли до смирение...
Поздрави :) |
Re: Агацу
от rainy на 22.09.2012 @ 11:52:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Дали изобщо стигаме или само си въобразяваме... Суетата - любимият ми грях.
Катенце, благодаря ти, че си открила един от много специалните ми стихове за мен. Сполай ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
