автор: mi_me_to

Разкажи ми за пределите на времето,
когато вятърът препуска
в цвят на устните.
Някак стилно е зеленото,
когато зимата напуска ни.
И всичките акорди тишина
отразени по алеите
от препускащи следобеди.
Разкажи ми този ден,
във които те вървях.
Аз пешеходецът.
Разкажи ми обсебващите многоточия,
когато несънуваният грях осъмва.
Ти сънува ли ме, някога ?
Плахо в погледа...
Бях ли същата...?
Разкажи ми онези състояния,
когато духа изпълва тялото.
Разкажи... или мълчи.
Аз съм разстояние.
Някакво.
Промеждутък
в края.
В началото.
На очите ти.
Разкажи ми за тях.
Или мълчи.
Виждам ги...