автор: nironi

Идва
на любовта оредялата глутница,
по- кротка от стар миг единак
промъква се в утрото, сдавя му думите,
без да опита нито една

идва... дори не ръмжи
и залита от глад

вечеря на свещи в макдоналдс предлагам й -
прелива от дзен този град,
ще пием, докато
очите задърпат на луната ушите –
както преди, когато й бяхме родители

приспива трудно джиесема си майката,
приспива го като дете, което знае всички приказки,
а после се изключва

той е приемен татко
в sos – селище за метафори.