автор: pavl64

Не се завръщай по онези места от спомени напоени
не се завръщай по оная пътека, стъпките са заличени
не търси ромона на потока, уханието на цветята-
всичко е само далечен спомен отлетял.
Не се завръщай! Не разбулвай спомените.
Тревата вече не е същата. И залезът е друг.
Птичата песен е сякаш променена.
По- тъмна и непозната е днес гората.

Не се завръщай! Не търси повторение.
Безвъзвратно мигът е отлетял. Само спомен
или илюзия бледнее в лабиринта на душата.
Няма повторимост. Мигът е единствен. Умират илюзии.