Чух старата циганка да предсказва.
Мълвеше несвързани думи в нощта.
Старата циганка от нашата улица.
Носи забрадка. И пуши лула...
Все поклаща глава уморено
и тихо шепти странни слова.
Странна жена е и толкова стара.
Седи на земята и шепне неспир.
Говори за биле, вълшебна отвара,
която дарява безкрайна любов.
Веднъж се заслушах. Поисках си биле.
Усмихна се тя с беззъба уста.
Помаха ми с длани и тихо изрече:
-Дете, в теб гори любовта.
-Но, дай ми от билето, моля те бабо.
Тя не склонява и мръщи лице.
-Махай се моме отивай далече, че
билето действа при студени сърца.
Повярвах тогава на старата баба.
Затичах се бързо под нежна луна.
Душата разтворих и обич му дадох,
а той се събуди и страстно се влюби.
Не биле е нужно, а вяра и обич.
Повярвах на старата циганка аз.
Старата циганка седи във нощта.
Усмихва се странно с беззъба уста.