Пропадна някъде,изгуби се в тревите
на дните ни, обрасли със надежда,
онази твоя симпатична дяволитост,
която с топлината си ни грееше...
Сами под синята самотност бродим
сред спомени,подобно змии съскащи...
А времето изтича, виж, зад хоризонта
и с него любовта,която в нас пресъхва...