Носталгия по пролетните дъждове
по цвета посипал се в косите
по лястовичи полет с криле
избродирал небето.
В сърцето ми-
виолетова мъгла
дъга
от сбъднати надежди.
В сърцето ми -
виолетова мъгла
дъга
от сбъднати надежди.
Макар че по-нормално е дъгите да са от несбъднати надежди. Защото сбъдналите се надежди вече не би трябвало да се наричат надежди.
Замислям се и над друго: какъв предлог или пунктуален знак би трябвало да има след "виолетова мъгла"? Защото без това виолетовата мъгла и дъгата сякаш не са в едно изречение, а са изброяване на понятия.
Струва ми се, че би трябвало да се напише така:
"В сърцето ми -
през виолетова мъгла -
дъга
от сбъднати надежди."
Re: Носталгия по пролетните дъждове от mariq-desislava на 08.02.2009 @ 08:34:11 (Профил | Изпрати бележка)
Красота, извираща отвсякъде...
Re: Носталгия по пролетните дъждове от Matador(el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 08.02.2009 @ 18:58:49 (Профил | Изпрати бележка)
Оптимистично е - въпреки носталгията. И хубаво също. Поздрави, Pavl64!