В града още сънен,
на рамо с деня,
ранните стъпки
самотно кънтят.
След миг ще се спуснат
по облак лъчи,
ще лизнат комини,
стъкла и врабци.
И слънце ще скочи
във чашата с нес,
мехурче ще пукне
със нежен финес.
А после... шапото...
и шалчето в тон...
Градът ще ме грабне
във луд маратон.