Спиш ли приятелю?
Нима те събудих?
Страхувам се в нощ,
като тази.
Сама съм...
а вятърът–
с нокти стърже перваза,
дъждовните капки,
като куршуми кънтят
и се забива нещо
в душата ми,
и сенки прииждат,
и нямам покой.
И си мисля...
кога ли и аз,
като капка
от уморен облак
ще падна
и ще напоя земята...
Спиш ли приятелю...
Нима те събудих...