 |  “А Бог молчит. За тяжкий грех,
За то, что в Боге усомнились,
Он наказал любовью всех,
Чтоб в муках верить научились.”
(Мольба -Н.Зиновьев - А.Малинин)
Понякога… Само понякога чувам как рибите пеят.
По-често съм глуха и къртя сред грохот за делника хляб.
Завихря се в бързеи стръмни,
топи се броеното време,
остават неказани думи –
под купища камъни спят.
Когато съвсем наедреят –
запречена в гърлото буца –
когато изпият до дъно и сетната воля, и дъх,
тогава се пука кората, тогава словесна се будя
и чувам –
в сатените лунни сребристи пасажи вървят.
Приличат на влъхви –
четат ми душата по-гладко от книга,
вторачват се в нея с немигащо синьо-зелено око…
Защо съм дошла на земята във няколко мига разбирам –
по пътя във Бог усъмних се и той ме наказва с любов.
04.02.2009
Публикувано от alfa_c на 04.02.2009 @ 11:35:23
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Миг по сребристия път" | Вход | 24 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Миг по сребристия път
от joy_angels на 04.02.2009 @ 11:41:51
(Профил | Изпрати бележка) | Тежко и сладко наказание!
Тежък и в същото време - много оптимистичен стих...
Прекрасно е, Сребърна! |
]
Re: Миг по сребристия път
от Hely на 04.02.2009 @ 12:28:19
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | И на мен ми застана буца в гърлото, докато четях.
Благословени са тези, който са разбрали защо са дошли на земята!
Поздрави, Сребърна! |
]
Re: Миг по сребристия път
от Agaq на 04.02.2009 @ 12:45:02
(Профил | Изпрати бележка) | Най-хубавото наказание!!
Поздравления, Лили! |
]
Re: Миг по сребристия път
от anelim на 04.02.2009 @ 12:45:24
(Профил | Изпрати бележка) | Много често Бог награждава с любов.
Бъди от наградените! Поздрави! |
]
Re: Миг по сребристия път
от ASTERI на 04.02.2009 @ 12:49:23
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей Лили,
наистина остават неказани думи...
Поздрави! |
]
Re: Миг по сребристия път
от zinka на 04.02.2009 @ 13:43:49
(Профил | Изпрати бележка) | Вълчице,
много ме докосна - силно и истинско е!
Дали наказва ни, дали ни награждава,
когато Господ дава ни любов ?!
При всички случаи - магия става
и сме в началото - за прочит нов!
ПОздрави !
|
]
Re: Миг по сребристия път
от ElToro на 04.02.2009 @ 20:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | Вероятно съм достоен!
.... за наказание...
;-) |
Re: Миг по сребристия път
от Silver Wolfess на 04.02.2009 @ 21:47:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Щом сме тук, всички сме и грешни, и достойни за любовта, Ел Торо. Цял живот се учим на обичане. Не се съмнявай нито за миг.
Усмивки! |
]
Re: Миг по сребристия път
от LiRa на 04.02.2009 @ 22:16:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Сънно-медитативно гмурване надълбоко и нависоко... Много силен е стихът ти, Silver Wolfess! Поздравления!!! |
]
Re: Миг по сребристия път
от KP-Y-M на 04.02.2009 @ 22:26:33
(Профил | Изпрати бележка) | | добра направа. много хубаво стихотворение! |
]
Re: Миг по сребристия път
от voda на 05.02.2009 @ 01:11:16
(Профил | Изпрати бележка) | Особено ме впечатлиха стъпкитв по "сребристия път":
От песента на рибите, през премълчаните думи...
до осъзнаването - "Защо съм дошла на Земята".
Много е казано между редовете. Но трудно се разчита...
Поздрав, Сребърна! |
]
Re: Миг по сребристия път
от mirei на 05.02.2009 @ 10:26:21
(Профил | Изпрати бележка) | Словесна си,Silver,
в най-красивия смисъл на тази дума!!
Поздрав!
|
]
Re: Миг по сребристия път
от gitchka_gramatikova на 05.02.2009 @ 10:33:08
(Профил | Изпрати бележка) | по пътя във Бог усъмних се и той ме наказва с любов.
Когато някой кривне от пътя, когато се усъмни в Бог, той винаги изпраща по някое чудо, което доказва неговото съществуване. А какво по-голямо чудо от Любовта?
Благословена бъди! :) |
]
Re: Миг по сребристия път
от pavl64 на 05.02.2009 @ 11:09:55
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих, Лили!
Удоволствие е да те чета.
Дълбоко в гърлото ми заседнаха думите.
Неказаната дума-
Не можеш да избягаш
рано или късно
те те връхлитат
борят се да излязат навън.
Никоя дума не може
в ледена люлка за спи.
А такова наказание,Боже, пожелавам на всекиго.
Дълбоко прочуствено, поздрави. |
]
Re: Миг по сребристия път
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.02.2009 @ 13:12:41
(Профил | Изпрати бележка) | "Защо съм дошла на земята във няколко мига разбирам –
по пътя във Бог усъмних се и той ме наказва с любов."
Поздрави за идеята и изпълнението, Лили!
|
]
Re: Миг по сребристия път
от gu6ter на 07.02.2009 @ 21:21:53
(Профил | Изпрати бележка) | Можете го, Сребърна!!! Обговарянето и чуването... Отново (и както почти винаги!) ме пленява казаното...и неказаното!
Целувки! (Зелено - галантни!) |
]
Re: Миг по сребристия път
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 08.02.2009 @ 21:23:10
(Профил | Изпрати бележка) | Щастливи са наградените с любовта Му!
Сигурно и рибите чуват твоята поетична песен, Лили! |
]
Re: Миг по сребристия път
от k2 на 11.02.2009 @ 19:49:02
(Профил | Изпрати бележка) | Айде стига с тия инверсии де, аман аман аман!
Аман от стъкмистика, нали го мина уж тоя етап?
:))) |
]
Re: Миг по сребристия път
от sia на 12.02.2009 @ 21:39:26
(Профил | Изпрати бележка) | /Да, спорно е това с инверсиите.../
Рибите знаят!...
Хареса ми стихът! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 2
Всичко: 806
Онлайн сега:
