автор: alabross

Ти си истинско цвете
в тази истинска зима,
над което небето
рони бавни
снежинки.
Ти разцъфваш внезапно
в дъното на алеята
като изгрев
от запад
при последната пейка.
Всеки лъч
ме изпълва
с независимо робство.
Не залязвай зад хълма,
ако с мен
ти е топло!
Цвете с твоето
име
всеки ден ще наричам.
Ти си пълната рима
на глагола „обичам”.
Може сняг да навее
и светът да нехае…
Искам тази
алея
да изминем до края.