автор: pavl64

Върху пясък
палати от чувства градим.
Зидаме копнеж
и стенания
надежди
съдби...
Заглушаваме до болка
крясъка
на съвест.
По стари орбити
денят ни поема.
Водата основите мие...
и отново градим.
Градим илюзии
заблуди
душата от суетност
загърбваме.
Грешките пак
повтаряме.
Животът ни-
свлачище
по угарни пътища
вървим.
Кладенците пресъхват
мислите в треви
се покриват.
Стари грешки
повтаряме
по утъпкани стъпки
вървим.
Няма приемственост.
По идиотски
света прекрояваме.