автор: Agaq

Завъртя се чекръкът -
тринайсет години откакто почина татко й.

Хлъзгат се посоките по дъжда -
нямо е, сиво е, мъгли,
дави се в недовършени четиристишия.

Ден трети, същия месец -
декември -
казаха рак и на майка й.

Плака нямо.
Купи си къща на Барби
(нямаше пари и за двете заедно,
когато беше на пет -
видя сълзи в очите на майка си).

Ден седми.
Два посред нощ.
Скрежи.
Души тишината.
Мирише на пръст.
Тревожен е вятърът.
Тя търси ключ с животворна молитва.
Храчи въглени.
Сълзите й пишат стихове.

Следобед.
Отива към три.
Небето облече жалейка.
И тихо заплака.

От тогава

             тя събира

сълзите в тетрадка...