 |  Бавни тласъци прииждащо време
избутват живота ни в посока неведома.
И неистово простенват
поредните, скъсани от напрегнатост корени,
изгубили битката с вечност и невъзможност.
Все по-малко остават,
но все по-дълбоки.
И раздялата с всеки – все по-болезнена е.
И скършените по пътя изсъхнали клони вещаят прокоби.
И листи покриват с шепота си
изживяното след всеки преминал сезон.
И само спомен за птици, за напуснати гнезда пълни със сбогуване;
вятър забравен някъде далеч назад, пътник ожален;
утрини сиви, изгреви, след среднощни безумия дочакани;
пътят изчезващ в далечината след тихата печал на залеза.
Потънал в прахта на препускащото назад
прекрачвам прозорците на измечтаната ни любов.
И плача заедно с нея прегърнал болката...
И страдам след сбъдването на всяко едно докосване...
...
Не прекалявай с очакванията – бил съм и отвъд това -
да си с мен и да те нямам;
красотата и измамното на щастието -
не веднъж са били в ръката ми.
Помисли за онова, което след нас ще остане в нас... -
то ще е истината.
Останалите – няма как да я знаят...
Публикувано от BlackCat на 01.02.2009 @ 05:35:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сбогуване с корените" | Вход | 10 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сбогуване с корените
от apostolicia на 01.02.2009 @ 06:15:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесвам "бълнуващия" ти стил - така накъсано, малко разхвърляно, като планински поток от камък на камък и до невъзможност, себеотрицателно самотно... Само дето накрая добих впечатление, че иде реч за две отделни произведения - не знам, не съм специалист, само чета. И ми харесва! |
Re: Сбогуване с корените
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 01.02.2009 @ 08:05:27
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | :-)
Бълнуващ стил?!?
:-)
Важното е, да е Вълнуващ...
:-)
Наистина е от две части: в първата част лирическият разяснява на лирическата (а и на нас) някои от основните истини за преходното;
във втората част вече се обръща директно към нея и я насочва самостоятелно да изживее неговите усещания, преминавайки от общото (първата част) през конкретното (втората част), и да направи своите избори...
Поне такава беше идеята ми в началото.
Но в различните глави съчмите са подредени по различен начин и затова всеки си го разбира за себе си. И това му е хубавото...
:-) |
]
Re: Сбогуване с корените
от doktora на 01.02.2009 @ 06:56:18
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей Пламски!!!
Здравей преятелю, както винаги философско лиричен...
и до корените наранен от истини -неистини.
п.п.
19 -ти век за нас брат, 19 -ти...
Ники:) |
Re: Сбогуване с корените
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 01.02.2009 @ 08:16:32
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Там пък ще затънем в декадентството...
А и не забравяй, че тогава и дуели е имало, и гилотини... Щяхме да си умрем мърцина...
:-)
Тук ни е мястото, Господ си знае работата. Този прозаичен печалбарско-компютърен живот отчаяно се нуждае от романтичния полъх, който носим в душата си, но понякога, незнам защо, го крием дълбоко в нея, на дъното...
Запрятай ръкави и остри молива човече - до дъното на много души трябва да достигнем. |
]
Re: Сбогуване с корените
от doktora на 01.02.2009 @ 11:12:16
(Профил | Изпрати бележка) | Тук ни е мястото, Господ си знае работата. Този прозаичен печалбарско-компютърен живот отчаяно се нуждае от романтичния полъх, който носим в душата си, но понякога, незнам защо, го крием дълбоко в нея, на дъното...
!!!
Но комент, приятелю:)))
|
]
Re: Сбогуване с корените
от dumite (malisia@mail.bg) на 01.02.2009 @ 08:43:03
(Профил | Изпрати бележка) | И неистово простенват
поредните, скъсани от напрегнатост корени,
изгубили битката с вечност и невъзможност.
Все по-малко остават,
но все по-дълбоки.
И раздялата с всеки – все по-болезнена е.
И скършените по пътя изсъхнали клони вещаят прокоби.
И листи покриват с шепота си
изживяното след всеки преминал сезон.
Усещане за отминаващото! Размислящо! |
]
Re: Сбогуване с корените
от dumite (malisia@mail.bg) на 01.02.2009 @ 09:36:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Прав си, защото не вярват, че времето неумолимо отминава |
]
Re: Сбогуване с корените
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 01.02.2009 @ 08:52:16
(Профил | Изпрати бележка) | "Бавни тласъци прииждащо време
избутват живота ни в посока неведома."
Самата истина,
независимо от нашите желания и очаквания...
Поздрави за стиха, Плъки! |
Re: Сбогуване с корените
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 01.02.2009 @ 09:32:45
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Бавни са... Понякога - съвсем неусетни...
Но винаги стигаме до онзи момент, за който се пее в песента
на една небезизвестна певица, по стиховена един
небезизвестен поет:
"... внезапно ще си кажем с глас изстинал:
- Я, гледай ти - животът ни преминал..."
Просто някои усещат това по-рано. А някои дори го споделят...
:-)
Благодаря за поздравите! |
]
Re: Сбогуване с корените
от dandan на 01.02.2009 @ 09:48:41
(Профил | Изпрати бележка) | "И страдам след сбъдването на всяко едно докосване..."
Защо ли, защо е така?
Поздравления, вълнуващи мисли намерих в стихотворението ти. |
]
Re: Сбогуване с корените
от mariq-desislava на 01.02.2009 @ 09:54:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Философско- лиричен както винаги... |
]
Re: Сбогуване с корените
от mariq-desislava на 05.02.2009 @ 19:20:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм от вторите...;) |
]
Re: Сбогуване с корените
от sineva на 01.02.2009 @ 10:06:48
(Профил | Изпрати бележка) | Само едно стихче, като това е достатъчно,
да се замислиш за истинските неща в живота.
,,Помисли за онова, което след нас ще остане в нас...
то ще е истината.,,
Прочетох с удоволствие, както винаги!
Поздрав!:))) |
Re: Сбогуване с корените
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.02.2009 @ 06:10:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Вложеното в този ред ми хрумна преди много години, разглеждайки снимките от сватбата ми. Повечето хора на тях вече не са живи; децата, които бягат наоколо имат свои деца; съучениците и колегите, отпразнували много други сватби след това, едва ли ще си спомнят точно моята след 20 години...
Та значи важното е това, което е останало в самите нас и то има значение само за нас.
И така е с всяка една връзка - помнят потърпевшите... тези, чиито корени се късат във времето... |
]
Re: Сбогуване с корените
от joy_angels на 01.02.2009 @ 11:05:43
(Профил | Изпрати бележка) | Помисли за онова, което след нас ще остане в нас... -
то ще е истината.
Останалите – няма как да я знаят...
Стих, който се чете на глътки... Браво! |
]
Re: Сбогуване с корените
от alabross на 01.02.2009 @ 12:06:38
(Профил | Изпрати бележка) | | най-важното никога не се знае, но то ни е богатството... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 852
ХуЛитери: 5
Всичко: 857
Онлайн сега:
