В прозирното, месесто дъно
на несъстояло се пладне
аз режа дъха си на килийки
лежерна измама
Въздухът изнемощял е
от насищане с призраци
и кихат дърветата
без признаци за избистряне
Подкорието ми е заето
от огромно кухо поле,
10 на 20 децибела възлюбена ярост
Пренаселена съм с диагнози
за скорошно възстановяване
от краткотрайното остаряване
По бръчките на света ми
грея на собствената си,
сомнамбулна клада
Не желая спасение
Трябва ми само
бърз асансьор към ада