....
поетът е храмът на думите
нож върху воденичен камък
мъртва не бях
мъртва не съм
мъртва ще бъда след дълго
или пък скоро
последно начинание
да променя очакванията
днешните поети са
самотни
и
разочаровани
не мислете за Леопарди
а за овцете между бодилите аз-ът е нещо което го няма
по-късно ще бъдем живи
а може би никога
светът разочарова
или мами
защото всеки път сменя посоката
без да ни каже къде отива
п
и
ш
а
с
м
р
а
к
а
т
а
к
а
к
т
о
т
и
р
и
с
у
в
а
ш
с
ъ
с
с
в
е
т
л
и
н
а
т
а
някой на моето място щеше да ги има
тия любови
които аз никога не успях да имам
мъртви ще чувстваме липсата
на всичко
и
на
нищо