автор: alef

Преди да се превърна в сняг,
валящ върху лицето ти
ще се зачена в рижите очи на слънцето
от звук на стапящ се под стряха лед
и ехо от лавинна песен,
ще се родя
с вика на планината,
отприщил в пазвата й всички извори
и в дивата невинност на водите им
ще бъда бисер,
         девствена,
            невидима
и само с полети ще се обличам,
нагиздена с вечерница през юли,
след топло дишане
на жар утихваща,
ще бъда
         плод
            и семе ,
               зряла ще съм-
ще ме имаш.
А после ще съм бяла.
Хляб ще съм в ръцете ти
през зимата...
Преди да се превърна в сняг,
валящ върху лицето ти.