автор: roza1

С омалели дрешки,
и охлузени крачка.
С пламъче в очите
неугаснало в нощта.
Нащо Ново начало
не иска съвет.
То избира на билото
най-стръмния път.
Затаили дъх в ниското
се молим на Бог.
На върха под звездите
синът ни щастлив е.
Победил е мечтите
и нашите две.
Надпреварата искам
по-често да спре!
Неуморно катери се
нашто мило дете.
Колко рани превързвах,
колко страх аз таих..
Колко нощи не спах,
над сънят ти аз бдях.
А сега мили сине,
за теб мисля пак.

04.08.2004