Облякох бяла риза и излязох,
вятърът играеше до мен.
И вървях, и тичах. Даже лазех.
И те търсих...Кой те скри от мен?
И преплувах палещи пустини,
и издишах милион мечти,
стигнах до горящата къпина,
там поседнах–но, къде бе ти...
Корени разплитах и кървях...
Вярата ми в пламъка се вплете.
И те намерих, моя истина–
в напъпилият свят на цвете.