автор: CheGuevara

ДОСИЕ 4 : ПЕРСИЕЦЪТ

В една нереална, зимна вечер, в моята студентска мансарда, на шега от мен наречена “Ноевия ковчег”, почти под звездите:

Устните ти
много бавно
и много нежно
ваят
глината
на младото ми тяло...

Върти се стародавното
грънчарско колело...

И чашата
на жадната снага
събира
звуци,
аромати,
огнени стихии...

Наздраве, виночерпецо!

Грънчарю,
пий!

Душата ми
събудена
изпий
до дъно...

Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия – дълбоки, топли очи – свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор – сластен танц на чувствена персийка, фини и нежни ръце – слънчева ласка под южни ветрове...
Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.