| Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е
да ги видиш.
Ловецът може
пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди. Едно е да знаеш,
че има любов,
съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото –
подготвен за всичко.
Едно е да знаеш, че има живот,
съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.
За всички действия
има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
А какво значи да си стигнал върха?
Седем града още лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието,
че си моя.
Публикувано от alfa_c на 27.01.2009 @ 08:39:15
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая" | Вход | 18 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от voda на 27.01.2009 @ 19:53:28 (Профил | Изпрати бележка) | Няма прозаично при тебе, Алаброс.
Съжалявам само, че късно те видях...
Поздрави! |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 28.01.2009 @ 08:33:26 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, че все пак ме "обля" с това прекрасно признание.
никой не е по-висок от Водата, благодаря :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от kamik на 27.01.2009 @ 08:40:43 (Профил | Изпрати бележка) | !!! |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 09:45:38 (Профил | Изпрати бележка) | !!! |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 09:45:57 (Профил | Изпрати бележка) | благодвря, стига ми! :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от mariq-desislava на 27.01.2009 @ 08:46:53 (Профил | Изпрати бележка) | Едно е да знаеш, че има живот,
съвсем друго е да живееш.
...
Какво да кажа? Радвам се, че имам възможност да те чета...:)
|
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 09:46:19 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря ти много! :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от Piperko на 27.01.2009 @ 09:20:19 (Профил | Изпрати бележка) | Оказа се , че не винаги когато ти спре дъха,
означава ,че си мъртъв.))))))
Привет:)) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 09:46:51 (Профил | Изпрати бележка) | е, това много ми хареса; направо си е афоризъм от класа! :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от Layla (asokolova@mail.bg) на 27.01.2009 @ 09:34:11 (Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/ | може и да е прозаично, но пък е стойностно, радвам се, че го прочетох, харесвам точно такива стихове :))
Поздрави :)) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 09:47:39 (Профил | Изпрати бележка) | и аз такива харесвам - да не им личи много-много... благодаря ти! :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 27.01.2009 @ 10:21:22 (Профил | Изпрати бележка) | Така е Алаброс!
Бъди нащрек! (Козма Прутков!)
А Осмият град е Сестос!
А тя е и моя!
Сорри не се обиждай!
:))))
Поздрав за брилянтния стих!
|
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 12:07:56 (Профил | Изпрати бележка) | а, ти виждаш звездите с просто око! :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 12:08:17 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря, усмихната! :)))))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от beche на 27.01.2009 @ 10:48:47 (Профил | Изпрати бележка) | Егати дългата увертюра за да се стигне до признанието.
Хитрец! :) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 12:08:46 (Профил | Изпрати бележка) | намери точните думи за моите действия, благодаря! :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от SimondBovoar (anamaria777@abv.bg) на 27.01.2009 @ 11:07:09 (Профил | Изпрати бележка) | Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.
Харесах!
И най-вече финалът! |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 12:09:28 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, благодаря ти :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от gitchka_gramatikova на 27.01.2009 @ 11:29:40 (Профил | Изпрати бележка) | Така де. Въртим, въртим и все до любовта стигаме.
Не виждам обаче кое му е прозаичното? :) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 27.01.2009 @ 12:10:04 (Профил | Изпрати бележка) | ами няма... това е номерът... благодаря ти! :)) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от templier на 28.01.2009 @ 11:56:20 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам да пожелавам дни, в които да дишаш свободно, и нощи, в които да ти спира дъха. Този път ми бе даден конкретен повод. И то какъв! :) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 28.01.2009 @ 12:03:13 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, пожелавам още много такива дни :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от Da на 31.01.2009 @ 11:32:22 (Профил | Изпрати бележка) | Достави ми голямо удоволствие! Изпипано, наситено и с поанта, останалото няма да разкажа... :) Радвам се, че те открих. |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 31.01.2009 @ 14:43:43 (Профил | Изпрати бележка) | хубаво е, че казваш "да", благодаря! :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 31.01.2009 @ 14:44:17 (Профил | Изпрати бележка) | нали? :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 01.02.2009 @ 09:52:00 (Профил | Изпрати бележка) | Разкошен стих. |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 01.02.2009 @ 11:57:32 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, че ти хареса, благодаря :) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от nadana на 05.02.2009 @ 20:11:17 (Профил | Изпрати бележка) | Трогна ме...звучи ми толкова познато, но понякога след признанието следва нож в гърба |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 05.02.2009 @ 20:49:18 (Профил | Изпрати бележка) | нали надеждата умира последна, освен ако някой - от удар с нож в гърба - не я изпревари! благодаря за отзива :))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от Princesssa на 10.02.2009 @ 00:03:08 (Профил | Изпрати бележка) | Това е едно от малкото неща в сайта, които препрочитам всяка седмица (поне по веднъж). И си заслужава!:) В него има и мъдрост, и красота. А двете заедно са умопомрачителна комбинация. Поздрави!:) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 10.02.2009 @ 07:50:32 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря ти, да знаеш как ме стоплиха думите ти! хубав ден! :)))))) |
]
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от k2 на 14.02.2009 @ 06:41:55 (Профил | Изпрати бележка) | Чета произволно и все повече ми харесва!
:))) |
Re: Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая от alabross на 14.02.2009 @ 07:59:50 (Профил | Изпрати бележка) | радвам се, честит Св. Трифон, че и Св Валентин! |
] | |