За кой ли път повтарям монолозите
сама на себе си...
Залезът на перваза заседна
почервеня от обида и гняв.
Мисълта ми изгуби се в ъглите
оплете се в паяжината на ревността.
В очите ми зелени- врабчета свили гнезда.
Затананиках си мелодия от забравен рефрен.
Крачка по крачка броя
квадратурата на мисълта.
За кой ли път...