Не мога. Мога само да садя цветя.
Да искам и да се отказвам.
И, ако птиците над мен летят,
те сякаш тебе ми предсказват.
Но аз съм там, в магическия кръг.
Кой ме остави тук не помня.
В котлето на желанията врат
душите ни, все още толкова бездомни.
Озъртам се като подплашено дете.
Къде ли съм и кой ще ме намери.
Жестокост някаква мъгла плете
и дреха на жрица. На мен я мери.
Не искам вино! Искам да съм аз!
Да съм потта по страстно тяло.
Крещя към теб, но не излиза глас.
И падам мъртва. Времето е спряло.
Ако преминеш, кротко ме завий
във плащ от всичките желания.
Погледай ме за миг. От виното не пий.
Че беше вино само от страдания.
А ще съм някъде така сама,
че думите ще са безсмислени.
Не ме търси. Като във шепи светлина
навярно просто съм измислена.
Но, ако вярваш, че съм още аз,
онази, за която си мечтаеш,
търси ме, дишай ме, гали като атлаз.
Ти знаеш как. Ти всичко, всичко знаеш.