Познавам те, макар че си непознаваема.
Беззвучните ми мисли чувстваш ли?
За миг ми върна онова,
което винаги съм взимала на заем.
Превърнах те във шепа спомени,
за да си моят смисъл в сивотата ми.
И днес реших да спра преди да си си тръгнала.
Усети ли студа, предвестник на тъгата ми?
До вчера бе дори безименна,
а днес си първа в календара ми.
Която и да си, не искам
да те прелистя и да те забравя.
И по-добре да сложа многоточие
на мястото, където си отиваш,
отколкото да сложиш точка,
когато съм най-истински щастлива.