Не чака нищо. Пази стари снимки.
Парче е от разбито огледало.
На стъпчици животът си отива,
а все не тръгва болката отляво.
Не може вече толкова да носи –
кафе, самотна маса, ден безцелен,
не помни за последно телефонът
кога го беше канил на вечеря.
Деца си има – те над свои тръпнат,
въртят деня по скоростните писти,
вратата празна – виснала прегръдка –
илюзиите просто са излишни.
А всичките загърбени любови
/ако направят в пепелта си крачка/,
за прошка го целуват… и за сбогом,
преди да хлътне в гънките на здрача.
Остава в миг ръцете да отвори –
пред полет птица прави кръг на кея,
напреде е море, небе – отгоре,
в средата избор – писта за летене.
25.01.2009
музика