автор: cold_eyes

Понтоните огъват тишината.
Подреждам акостиралите кораби.
Потъналите също. Празнината
е болна, и удавена. Безкотвена.

И толкова съм тъжно-безтегловна.
А вечерта тежи мумифицирана.
И ми присядат сиво мислите. Оловно е.
И някак равносилно на умиране.

Реката пази своите удавници.
Изхвърля всички други отегчена.
(Сега ако се хвърля ще ме вземе ли?)
До мене надпис „Къпането забранено!”