автор: dimension

ако имаше
едничка дума
с която да кажа
               
                 КАК
в очите ми
избухват водопади
разлюляно жито
и се плискат в струи
концентрични кръгове
щом ме погледнеш

                 КАК
от клетките
на кожата ми изригват
милиони протуберансчета
породени от минибуричките
в тях
щом ме погалиш

                 КАК
в корема ми
вандалстват стихии
вършее цунами и
ме обезвъздушава
при мисълта за теб

центруфигира ми кръвта
и я запокитва на
насечени тръпки
в онова сърце
което
как носи това чувство
Господи
как го износва
се чудя

как чувството
се възпроизвежда у мен
и фотонно към тебе се стича

ако имаше дума
която
но не я зная

само
обичам те