автор: galina

Цар или човек...
През 1927 година, цар Борис предприема поредното си пътуване из Европа. Посещава Женева и ОН,среща се с краля на Италия Виктор-Емануил III и неговата фамилия. При тази среща се запознава с дъщерята на краля принцеса Джованина от която е възхитен.
За него тя е нещо ново и освежаващо. Модерните дрехи които носи, интересите и към театъра, музиката, тениса, свободата и женствеността които излъчва го пленяват.
По-късно на сватбата на брат и Умберто, цар Борис ще направи всичко възможно да останат насаме за да и предложи лично, да се омъжи за него, независимо, че осъзнава колко трудно би се осъществил брак между католичка и православен.
Когато се завръща в България, младият цар преминава през терзания и надежди относно осъществяването на този брак. След доста дипломатически совалки, бракът получава одобрението както на католическата църква, така и на главата на Св.Синод, митрополит Неофит.
В крайна сметка, всичко приключва успешно и двамата са безкрайно щастливи.
Но големите грижи пред българския цар тепърва предстоят. Над Европа надвисва сянката на нова световна война. Царят е загрижен за отчайващото състояние на българската войска, вследствие жестоките мерки приложени към България след предходните войни.
Българското правителство отправя многобройни апели към ОН, да бъде разрешено на войската ни да замени част от стария си военен арсенал с по-модерно оръжие. След полученото разрешение България се обръща към Франция, Англия и Германия за сътрудничество, но само Райхът се отзовава. Започват преговори между Берлин и София, в които цар Борис и правителството настояват, военните доставки в никакъв случай да не водят до съюз с Германия. Въпреки това, българското стопанство все повече затъва в германската сфера на влияние и икономическа зависимост.
Цар Борис е твърдо решен да пази България извън съперничеството на Великите сили. Разбирайки, че войната не може да бъде избегната, той се опитва да защити пред тях тезата, че нищо няма да служи по-добре на интересите им на Балканите от една силна и неутрална България.
От начало Хитлер проявява някакво разбиране и не настоява за сключване на военен съюз. Той много уважава българския цар и му има голямо доверие.
Цялата виртуозност на цар Борис да води политика на изплъзване и лавиране е в ход.
Той поддържа лична връзка с представителите на Великите сили в България, разговаря с тях свободно на собствените им езици, стреми се да представи себе си и страната си в най-благоприятна светлина.
Но след подписването на тристранния пакт между Германия, Италия и Япония през 1940 година, натискът върху България да се присъедини към него се засилва.
Хитлер кани лично българския цар, да се срещнат и да разискват създалото се положение. Частният му самолет откарва царя в Залцбург, където Хитлер го посреща и го отвежда до Берхтесгаден, планинското убежище на фюрера.
Хитлер се опитва да убеди цар Борис, България да подпише пакта, както и да пропусне през територията си германски войски, на път за Гърция, с цел да се помогне на Мусолини.
Цар Борис изразява становището, че неутрална България е по-полезна за Германия, тъй като държи вниманието на 24 турски и 7 гръцки дивизии, които иначе биха се обърнали срещу Германия и Италия и че едни мирни Балкани биха осигурили по-добре храноснабдяването на Германия.
Тези аргументи впечатляват Хитлер, той ги приема за разумни и временно спира да настоява за присъединяването ни към пакта.
Обрачът около България, обаче, все повече се стеснява и политиката на отлагане и изплъзване става все по-трудна.
Италианското нападение над Гърция и неуспешния развой на събитията за Мусолини, предизвикват осъществяването на германския план под името "Операция Марита". Двадесет и четири германски дивизии се съсредоточват в Румъния, за да слязът към Гърция, в помощ на Мусолини, 680 000 войници, от най-добре екипираната армия в света по това мреме, очакват заповед да започнат своя поход към северната граница на България.
Хитлер предварително е заявил на цар Борис, че по един или друг начин, те ще преминат Дунава и от царя зависи как ще ги приеме в България, като приятели и съюзници или не.
На 20 януари 1941 година, Министерският съвет провежда осемчасово заседания, на което се взема съдбоносното, но неизбежно решение, България да влезе в Тристранния пакт.
Развоя на събитията на Източния фронт правят германците още по-нервни и подозрителни.Те все по-настоятелно искат България да се включи във войната срещу СССР.
Хитлер отново кани цар Борис на лична среща, този път в своята главна квартира на Източния фронт, намираща се в днешна Полша.
Местността е гориста. Самолетът с българската делегация каца на добре камуфлирано летище. Те са откарани с коли до главната квартира, която представлява подземно съоръжение, зорко пазено с телени заграждения, многобройни постове и обучени кучета. Командният пост, канцелариите и заседателните зали, жилищните помещения и трапезариите са разположени дълбоко под земята в големи бункери, снабдени с всичко необходимо за независим подземен живот.
Хитлер нарича северния си команден пост Вълча бърлога или Волфсшанце. След падането на Сталинград, Волфсшанце става неговата постоянна главна квартира.
В масивния бункер, чийто стени са дебели 8 метра се помещава централната зала с бели стени, покрити с карти. В ляво от залата са разположени редица малки стаи за гости, а от другата страна на залата се намира неговият личен апартамент.
Фюрерът посреща топло цар Борис. Разговорите им продължават целия ден и по време на обяда и вечерта, почти до полунощ.
На сутринта, секретарят на царя го посещава в спалнята за инструкции и го сварва с уморен вид и унило настроение. Борис му заявява, че не би искал да спи повече в бункер, в подтискащите бетонни помещения без прозорци.
Към обед Хитлер и цар Борис се отделят в частния апартамент на фюрера, където обядват съвсем сами и водят поверителен разговор, в който Хитлер настоява България да обяви война на Русия.
След завръщането си в България, българският монарх ще сподели за този разговор със свой съветник:"Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещящ като луд, той се нахвърли срещу мен и България с цял порой обвинения, нападки и заплахи. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо."
След приключване на разговора, двамата се появяват пред помощниците си разстроени, напрегнати и сърдити.
При обсъждането на посещението си с министър-председателя Филов, царят споделя, че толкова се е разстроил от срещата, та по време на обратния полет си е пожелал да ги свалят вражески самолети. Безисходицата и отчаянието са го налегнали напълно.
Дни наред цар Борис се оплаква от стягане в гърдите и затруднено дишане. Въпреки неразположението си продължава да работи. Една вечер, при излизане от работната си канцелария му прилошава и има силни повръщания.
Дворцовите лекари поставят диагноза силна криза от жлъчка.
Немският лекар проф.Рудолф Зайц, който дълги години лекува цар Борис, пристига повикан от Берлин и поставя диагнозата инфаркт в следствие на изтощение, умствена преумора и душевни вълнения.
Но неочакваната му бърза смърт поражда съмнения.
Виенският професор Епингер, изказва следното предположение:" Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на най-вулгарно убийство..."
Даже проф.Зайц е склонен да сподели това предположение, имайки предвид петната, които са се появили по тялото на царя, преди настъпването на смъртта и които са характерни за отравяне с определен вид отрова.
Кой и защо би извършил това са недоказани предположения, но версиите са няколко:
- Немците, заради непоколебимия му отказ да прати български войски на Източния фронт.
- Англичаните, заради сътрудничеството му с Германия.
- Италианците, с които спори за територии на Балканите.
- Самоубийство /самоотравяне/, поради безисходицата и напрежението при които е бил поставен човекът-цар.