"Так дымно, что в зеркале нет отражения
и даже напротив не видно лица..."
Марина Влади
Тя е огледало.
В нея се гледат
момчето,
което иска дете
и нищо друго,
любовникът,
който умее да прави
спомени
и старецът,
на когото не му се умира
сам.
Докато беше огледало,
музиката
(Ах! Музиката...)
я счупи
на безброй разплакани парченца.
И тя забеляза,
че държи ръката
на единствения мъж,
в когото някога
е искала
да се огледа.