Въвеждащ кадър: Мило, кротко, родно селце. Ведър есенен ден. Шарени дървеса. Камерата доближава селския казан.
Следващ кадър: До казана е застанал улегнал мъж - с очила, леко оплешивял, леко понамръщен, с амбициозно лице. Недвусмислено да стане ясно, че е интелектуалец и поне доцент. Облечен е с официален костюм, държи в ръката си хладилна чанта.
Следващ кадър: Мъжът се прокашля и авторитенто казва:
- Нашият уважаван задокеански колега Тойнби твърди, че щом един народ финитно изчерпи потенциала си, то императивно се връща към прачовешките извращения. Ерго, време е вече за една Пещерска отлежала.
Следващ кадър: Отваря хладилната чанта, изважда от нея потна бутилка ракишор, надига я, мощно отпива, изтирва с длан устни и с дяволит блясък в очите изрича пред камерата:
- Майната му на Тойнби! Пещерска отлежала - до изчерпаване на амбалажа!