- Виждате ли ножа в очите ми, господин инспектор? Виждате ли го? От едното ми око стърчи острието, от другото – дръжката. Счупи се там вътре, счупи се, не знам как.
Но ще трябва преди всичко да Ви съобщя за едно престъпление, не, за две съвсем истински престъпления, господин инспектор, извършителите му са известни, макар и да е доста трудно да бъдат напълно идентифицирани, защото точно те вече не съществуват, те не са онези, които се представят за тях, но това е Ваша работа, и Вие ще я свършите добре, сигурна съм, защото престъплението не може да бъде скрито, макар и да се смята че може, ако бъде премълчано, но вече е мълчано доста и дойде време да се говори, затова ще Ви кажа, че съвсем не можеше да бъде случайно, в никакъв случай не е било случайно този нож, хубав, скъп финландски нож, остър, съвсем скоро наточен, да беше останал ей-така, без никакъв смисъл и предопределение на масата, след като е известно колко добра домакиня съм, колко грижливо прибирам всичко на мястото му, защото съпругът ми обича реда, а аз никога не съм си позволявала да го дразня нарочно, защото не се събират двама да живеят заедно, за да се дразнят един-друг, а за да си помагат, нали така, и е въпрос и на взаимно уважение, и на грижа един за друг, макар и да трябва да призная, че това за грижата сякаш беше повече моя грижа, но нека не бъдем дребнави, няма да пресмятаме точно и да мерим на кантар кой-колко, и е редно и да си прощаваме, хора сме, грешим, макар неговите грешки да започнаха да ми идват малко в повече в един момент.
Знаем, че проблемите се решават с разговор, защото да премълчиш един проблем не значи да го решиш, мълчанието го храни и полива, той започва да расте, да избуява, и в един момент току-виж, надминал ръста ти и вече не можеш да съзреш себе си, напълно си изчезнал, а виждаш само един проблем, вкоренил се дълбоко в живота ти като дърво, а дървото, брадва му трябва на него. Но ако пък посегнеш на проблема, докато е още като едно малко буренче, те обвиняват в дребнавост, в желание да правиш скандали, а ние жените сме известни скандалджийки, и тогава махваш с ръка, всички си имат проблеми си казваш, а той пък казва, че който си има проблеми, трябвало да си ги решава сам и да не занимава другите, и продължаваш нататък, докато в един момент като се огледаш не видиш, че съвсем наистина си сам, а онзи, дето уж бил до теб да се грижите заедно, го няма никакъв, или пък се е хванал за теб, но за да го влачиш в правилната посока, защото се е загледал другаде, встрани някъде, но пък като знаеш, че съпругите са известни с безпричинната си ревност, а ти отдавна вече си в тази срамна категория, та си казваш, че ти се е сторило, ами да си теглим и да тикаме нещата, трябва да се работи, нали така, кой колкото може и колкото издържи, и вечер до късно, макар и да се е оказало, че едни могат да работят до късно, а други не могат, но защо да издребняваме пак, перем чаршафите с петната и пак си премълчаваме, защото е неделикатно някак, както и обидно да се замислим защо никой не е казал поне веднъж хайде, стига вече с тази работа, ела да си легнем, но това са водени вече разговори, все по един и същи начин и не довели доникъде, затова, докато си затваряш очите и теглиш, теглиш, знаейки, че теглиш напред, се оказва изведнъж, че какво като си теглил, и какво като сте напред, нали всеки прави, каквото му харесва, защото само будалите правят, каквото трябва, а ако ти си будала, значи ти харесва, нали така, значи че на теб ти харесва да теглиш и трябва да си благодарна за предоставената ти възможност да теглиш, на другите обаче им харесвало да търсят нещо още по-добро, което да ги тегли, защото винаги имало и по-добро, и имали това право, защото сме хора свободни, нали, и с права, и всичките тези години заедно, даже и децата не означавали нищо, били само един заместител на истинското, а стремежът към по-доброто винаги трябвало да бъде поощряван. И за съжаление, макар и много усърдни през всичките тези години, търсенията не били довели досега до задоволителен резултат, и се наложило, виждате ли, да се задоволим с наличното, което никога не е било вземано насериозно, а само като едно временно положение, но ние сме оптимисти и ще продължаваме да търсим, защото не се знае от кой храст ще изскочи заекът, и затова трябвало да сме винаги нащрек и готови да го отстреляме.
И когато тези думи попаднаха в нея, отстреляха я и тя падна, падна мъртва веднага и завинаги, макар и никой да не го видя, и никога и нищо повече нямаше да може да я вдигне, нито гласовете на децата, нито на майка й, нито на приятелите, защото само една обвивка остана, която не беше нейна, и едни очи, които никога вече нямаше да бъдат изпълнени с друго, освен с този нож, който не стоеше случайно там, който тръпнеше от очакване да бъде употребен, и тогава тя видя как някаква ръка посяга, взема го и го забива в корема му, защото този корем беше най-голямата грижа, защото нали оттам минавала любовта на мъжете, та тя заби ножа в любовта, но и не точно в любовта, защото нямаше никаква любов там, нито беше минавала някога, нито пък го заби наистина, но казано е, че помислите са също толкова грях, колкото и деянието, и тя падна в този грях и стана убийца, доколкото е възможно един мъртвец да стане убиец, защото тя беше вече мъртва, разстреляна безмилостно от думите му, но така или иначе, истината е, господин инспектор, че в този августовски ден, топъл и слънчев, изпълнен с мирис на борова смола от близката гора, с пеперуди и цъфнали кремове, беше извършено двойно убийство.
Ножа, ножа, господин инспекторе, вещественото доказателство, трябва да се приложи към делото, ще можете ли да го извадите? Готова съм.