автор: liulina

Търсех те в очите на вятъра,
в огледалната им вътрешност,
кубично построена във сърце,
а бил си навсякъде всъщност.
Трепет като прилив необоздан
и тъга от провалено сбъдване,
на вятъра не мога да пристана,
виждах се огледално осъдена!
Ти избяга, сви се във вътрето си,
изкрещяха вибриращо мислите,
хиляди остриета на очите ти оси,
пробиваха до дъно вяра в смислите!
Ти, аах ти, не можах да имам време,
от твоето за да го кръстя уверено наше,
отрудена във коловоза и в стреме,
стоя и въртя се като пумпал уплашен.
Бъди щастлив ти мираж копнежен,
нека за теб има дажба щастие,
бъди нечия опора, елемент крепежен,
нечия прекрасна свастика!
Върви
 върви
    върви!