автор: nikolai4o

Целувам те, земя
на курви и на мутри.
Аз помня, как кървиш
в съня ми снежно-бял.
Напролет пееш и цъфтиш, а вътре
си ранима.
И някак, си потънала във жал.
Не ме кори,
земя на майка ми. Насила
ще те мразя.
И във своето безсилие,
ще те обичам, Бога ми!
И ще съм сам ....

Мълчиш!
Във отговор не жаля
стиховете си.
Как искам ти дам
два грама вяра, от тебе си
и девет грама срам.
Разкъсван да те пея, а дрипите ти
да превържа със мехлем.
Извикай ме! По име!
Тишината претвори до там,
да те обикна, като семе,
сгушено във топлата ти длан.

Рани ме! Моя най-красива,
земя на хилядите ми мечти.
И виж, звездите си отиват,
а ти, все повече блестиш.