автор: MaryLee

Пробудих се от пробождане с поглед.Бях родила нощеска и потърсих до себе си бебето, но го нямаше.И тогава го видях насред стаята, вече изправено - смугло момче с ръст на дете и осанка на бог, а очите му - жежки шишове се забиваха в мен изпитателно,преценяваха и претегляха - дали ще вляза в ролята или не.
Преглътнах сълзите си. Чужда мисъл,приела плътта ми бях родила, път бях родила,надежда за вечност, а не дете.Как светеше само,почти ослепявах от ореола му,сякаш бях в кръг от запалени факли в кошмарен сън.Само дето не беше измислица,ами истина.
Изгарях от срам, бях родила, аз - девицата (Йосиф добавиха много по-късно).
Господи, защо избра мен, а подмина вдовиците,когато и утробите им те искаха ?
И защо не попита , щях да ти кажа, че не искам да раждам Спасителя,нито да ставам небесна светица,щях да ти кажа, че съм едно твърде земно петнайсетгодишно момиче, и отдавна мечтая само да стана жена и да бъда обичана.
Напразно се жалвам, отдавна не чува никакви вопли.Надявам си на лицето кротката радост.Днес ще позирам за Богородица - Умиление.