На кръстопът сбирам думите
изпуснати от есенния вятър.
Пожълтяват мислите
от жълтия поглед на луната.
Припряна върховете ми кимат
наложили шапка от сиво небе.
Писък на сова клоните разбуди.
Порой от мисли върху ми се изсипа.
От царството на Нищото
вая сенки.
Нека утрото им вдъхне живот.