автор: kuklara

второ продължение

Дяко-Внимавай да не ни изложиш пред крокодилите.
Пеню-Пеню квото е закачил, не изпуща. Вади кепчето.
Дяко-Немога да го намеря.Сигурно сме го забравили .Какво ще правим сега, хич незнам.
Пеню-Ще се опитам да я измъкна на екс, дано кордата да издържи.Трябва да издържи . Продадоха ми я за френска.Ха гледай ,гледай подаде са.Охаа, сега ще я пипна.Олеле майкооо.
Дяко-Какво стана, бре Пеньо? Що изтърва рибата?
Пеню-Майка му африканска на тоя Нил и на сомовето му.Такъв ток ма удари от тоя сом, че очите ми светнаха като електрически крушки.Пък ушите ми писнаха като аларма на обрана банка.
Дяко-Що не гледаш по- внимателно.Ти сигурно си хванал електрически сом.Те тука такива са въдят.Голяма рядкост са ,ама като ти е такъв късмета.Язък! Ако го бяхме закарали в язовира до нашто село, бая рибари щеше да парализира.
Пеню-Ша парализира той, уя ми ша парализира.Само дето ма изненада и акъла ми зе.
Дяко-Тва представяш ли си да имаме един язовир с такива сомове.Енергото ще умрът от мъка.Ток имаме ,пък на тях стотинка не плащаме.То сигурно затова негрите в Африка електроцентрали немат.
Пеню-В Африка може и да не плащат ,ама наште ше измислят начин . Ще кажат, че сома е незаконен, че тока му е държавен, че трябва на държавата да плащаме, дето сме го внесли незаконно и пак ще ни земат паричките.
Дяко-Стягай колана за кацане. Стигнахме държавата Лимпопо.Тука били най-хубавите хипопотами.Отсрелваме един и се прибираме.Дръж са здраво –кацаме!
Двамата изиграват едно твърдо кацане и слизат от самолета да търсят хипопотами.Дяко се подхлъзва и пада.
Дяко-По- тихо, Пеньо! Това да не ти е асфалт! Тука е джунгла, внимавай ,пази тишина и гледай къде стъпваш.
Пеню-Майка му стара, подхлъзнах са на нещо голямо, миризливо и лепкаво.
Дяко-Ха , че то са размириса много особено.
Пеню-На прясна тор мирише.Сигурно някой е хвърлял тука тор. Виж каква голяма купчина е.Тюуу ,и аз баш в нея да са спъна.
Дяко-Стоп!Не мърдай.Това не е торище, ами от тука е минал хипопотам и са е изходил.Той един хипопотам толко са изхожда на едно ходене.Дай да направим чекало и да го издебним.
С помоща на столовете и масите пред караваната правят удобно за причакване на хипопотама чекало и се приготвят Дяко да стреля.
Дяко-Сига !Пази абсолютна тишина.Вятърът от коя страна духа?
Пеню-Що ти е вятара?
Дяко-Да не можи да подуши ,че сме тука.Трябва да духа от към него.Да можи ние да го подушим ,а той нас- не.
Пеню-Мене ако питаш, както съм са омазал, ша ма вземи за чисто лайно.Нищо човешко не е останало в мене .Само мирис на лайна.
Дяко-Тихо казах,счува ми са движение./прицелва се в публиката/Гледай, гледай ,Пеньо, такова животно виждал ли си? Че то по- голямо от селския бик.
Пеню-Гледай да го отрепиш от първия път, щото ако мине през нас ,ще ни стъпче като асфалт на магистрала.
Дяко-Ще го изчакам да ма приближи и ше го приспа с един изстрел в най слабото място -зад ухото.
Пеню-Брех ,че то само в единия му бут има повече месо от това дето докарват за цял панаир .
Дяко-Такава му е породата.Най-малките хипопотами от тоа вид поне три тона тежът.
Пеню-Няма начин да не тежът толкова , като видях колко серът.
Дяко-Много трябва да внимавам с изстрела, да не би само да го раня, че да влези във водата да умира. Тогава трябва кран да викаме да го вади от езерото.
Пеню-Като ше гърмиш ма предупреди да си запуша ушите, щото имам уплах от гърмежи.
Дяко-Мамка му и прасе.Сига пък между него и мене точно на огневата ми линия застана едно розово фламинго с десетина малки фламингчета.Пречи ми на прицела, пък ма е и страх да не ги уцеля. Щото тях много ги харесвам и е срамота да ги гърмя.
Пеню-Нидей бърза, изчакай!Аз рибата и жената винаги ги изчаквам и успеха е гарантиран.
Дяко-Ха така! Наглася ми са като заек на фарове.
Пеньо-Запушвай ушите.
Пеню запушва ушите.Дяко се изправя в цял ръс и точно в този момент стуя вода ги облива.За тях това сигурно е струя от слон, но може да са включили и пръскачките за поливане на градинката около самолета.Пушката на Дяко щтрака,но не гърми.

Дяко-Мамка му и слон! Точно сега ли намери да ма изкъпи.? Сигурно заради тебе, дето стъпи в хипопотамската тор, е решил да та изкъпи.Ами аз какво съм виновен ?Овлажни ми барута и сега край на лова.
Пеню-То каквото стана ,стана, а ми хайде да си хващаме самолета и да са прибираме, че вече ми писна от лов.Другият път пак.
Дяко-Ех, мама му и късмет! Точно на мушката ми беше .Щях да го приспя като принцеса от приказките.
Пеню-Хай холан, по -хубаво ,че не го утрепа. То ние сами неможим го одра, пък какво остава и месото му да носим.
Дяко-Прав си, давай да отлитаме .То ако става въпрос, ние и утре вечер можим пак да отпътуваме на лов.
Пеню-Ааа, обезателно и безапелационно!
След това двамата отново се качват на самолета, извършват цялата процедура за излитане и както си бучат ,осветлението угасва и продължаваме на другия ден на същото място.
Радиоредбата на кмета-Добро утро, драги
съселяни.Говори радиоредбата с гласа на кмета.По мои сведения някакви серсеми снощи са правили будаллъци около самолета и са сторили сичко на бом- бок.Затова нареждам на Асен малцинството да си влезе в качеството на временен хигиенист и да приведе сичко в съответния ред около самолетното пространство.Това е.
Появява се Асен.
Асен-Глей,глей, глей! Чисто българско село, пък напълно циганска работа.Снощи като отгорен хора нали почистих и подредих всичко.Сега кво , сичко пак на какво прилича.На голяма миризлива работа прилича.Кой ше оправя работата?На където и да гледам , когото и да чакам ,и чоп да хвърлям- пак на мене се пада.
Започва да подрежда масите и столовете ,които вечерта са били ловджийско чекало.В този момент влизат припявайки си
Пенювица и Дяковица.
Дяковица-Майко ,майко майчицеее.Що та на времето не послушах, майчицеее.
Пенювица-И ааааз, майчицеее.
Дяковица-От толкова ма места изкахааа.Как на негу са дадооох?
Пенювица-И аааз, майчицеее.
Дяковица-Пък сига на стари години да ма зарезил прави, майчицеее.
Пенювица-Пък аз не съм и старааа.За срамотийте.
Дяковица-Кажи ма ,Пенювице ,кажи кво иска от мене ,та не са прибира.Някой друг като мене дал ли му е младостта си?Дал ли му е убостта си? Убави деца като мене родил ли му е?
Пенювица-Не знам ма,жено.
Дяковица-Как няма да знаиш, ма? Че някой кат мене можи ли да пере? Неможи.Някой като мене можи ли да готви ? Неможи.Като мене някой да го посрещни като са връща кьоркютюк пиян можи ли?Неможи.
Пенювица-То хайди, ти вече си стара ,ами моя защо при мене ни са прибра снощи? Кво ми липсва?Другите мъже кат минавам покрай тях ,лигите им капят.Целите от кръста надолу са втвърдяват. Копчетата на гащите им са късат и прозорците чупят.
Дяковица-Кът съм стара, да не съм мачкана от влак, ма.Че по -опитна жена от мене в тва село има ли? Че ако става въпрос, аз имам опит като гражданка ,нищо че съм от село.Че аз каквито ишерети знам за в леглото, и даскалицата от училището, дето толко години е учила и тя не ги знай.Че моя ако знай какво чудо има в къщи, той на вънка няма да излези.Само ше лежи в леглото и ше чака да му стани.... квото трябва.
Пенювица-Хайде, хайде.Уж са уплакваш, пък ти са хвалиш.Моя нали ми каза какво му споделил твоя за вас.
Дяковица-Какво ма ,неговата уста долна.
Пенювица-Рекъл му:Снощи съм легнал върху жената и лежа.По едно време тя вика от долу.Дяко ,пък утре си имам работа,крайно време е един от вас двамата да стани.
Дяковица-Въх ма ,господ да го убий дъртия му пергишин с пергишин.За тва ли тръгнал да разправя.На мене вика, че само за лов и риба са разговарят, пък той за семейни срамотии да приказва.Само да го открия, ше му счупя чутурата.
Пенювица-Че нали каза, че сабахлен са прибрал?
Дяковица-Казах, щото е вярно само че аз не го пуснах да влези в къщи.Така де, да отива там при тая, дето е бил.
Пенювица-Аз пък на моя кат си дойде сутринта му казах, че това неможи да са търпи и го напущам.
Дяковица-И той ?
Пенювица-Той рече да не го занимавам с глупости. Легна и заспа.
Дяковица-И ти?
Пенювица-Аз тропам и уж си събирам багажа.Тропам и уж плача.
Дяковица-И той?
Пенювица-Никакво човешко съчувствие.Спи кат умрял.Ама не е умрял, щото хърка като водолаз.
Дяковица-И ти?
Пенювица-Кво и аз.Омръзна ми никой в къщи да не ми обръща внимание и тръгнах където ми видят очите да търся съчувствие.
Само че с тоя мой късмет, вместо съчувствие, срещнах тебе и са наложи аз да ти отдавам съчувствие.
Дяковица-Ами отдай ми ма, кво толко ша ти стани.Имай ми уважението.Ти си още млада .Знаиш ли колко години съчувствие та чакат?
Пенювица-Не ща съчувствие, разбирателство през деня и любов вечерта искам.Какво си мисли той? Викам му: обърни ми внимание ,бре Пеньо.Пък той ми вика: ако беше плувка ,нямаше да си отделя погледа от тебе.Аз тяло на мряна имам, той се за риба мисли .Господ въдиците му да потроши дано!
Дяковица-Той Господ ако знай на какъв хал сме, на моя пушката ше му я навре в болното съзнание.Сичките мъже жените си на курорт водят, моя мене веднъж на пловдивския панаир реши да ме заведе и той господ рейса развали, та аз без географски познания си останах.Добре че девера един път от София картичка ми прати, та свят да видя.Другите жени за осми март китки получават, пък на мене се той като пияна китка ми са прибира .Че и във вазата немога да го турна.
Пенювица-До там ма е докарал, жено, че ми иде на първия дето срещна да му са обеся на врата, ако ще да е циганин.
Асен-То като сме циганин, да не сме будали, ма како?Да не мислиш, че мойта на тебе ша ма остави.Тя едвам на мечката ма даде, ти искаш на тебе да ма оставя.
Пенювица-Кака е баба ти?Кой та е искал тебе бре, пушена печко?Знаеш ли ако научи моя Пеню че ма сваляш, ша та спука от бой! Като инат магаре ша та буха и докторите не могат та оправи после.
Дяковица- И аз на моя ша кажа! И не само ша та бахтът двамата, ами Дяко с пушката ша та стреля и църния ти гъз със съчми ше напълни.Като смесен магазин със стока.
Асен-Чакай ма, како. Кой та сваля? Недей да говориш такива страшни работи.Че ако става въпрос, аз мойта циганка не съм свалял.Най- честно си я купих от техните.Как ша я свалям, като гледам да съм по- далече от къщи.Само близо до мечката гледам да съм, щото мечката нито ще се скара с тебе, нито ша та изложи , нито с нещо ша та удари.Даже да я напсуваш, пак в очите ша та гледа.Ха напсувай циганката де ? Ше напсуваш -друг път .Като ревне срещу тебе- като лъв.Като грабне кюскията, ша та гони през девет села в десето .И ем ша та бий по главата, ем виновен без кабает ш та изкара.
Пенювица-Ти какво бе ,малцинство извратено?Нас евтини ли искаш да ни изкараш, щото не са ни купували, а по любов сме са оженили?
Дяковица-Че ти ако искаш да знаеш ,ние сме безценни като полезни изкопаеми от диамантена мина.Щото безценно наследство деца сме родили.Знаеш ли ти как от грозен баща красиво дете се ражда бе ,временна заетост такава?
Асен-То ако става на въпрос и мойта красиви деца ми е родила.
Пенювица-Че ти твойта с нашите ли ще сравняваш бре ,малцинство шугаво?Че ти на нас ли ще говориш бре, извратено животно, дето повече мечката си гледаш от жена си, заваллийката?
Асен-Че тя жената няма нищо против Зюмбюла.Че ако става на въпрос ,тя- Зюмбила и мене храни, и жената храни, и децата и те от нея ядът, че и дрехи им купува.
Пенювица-Пу, безсрамник не усрамен! Не му стигат жена му и мечката, ами и Зюмбюла си има. И парите ий за собствени нужди харчи.
Асен-Чакайте , чакайте...
Дяковица-/грабва един пластмасов стол/Какво го гледаме ма ,жено?Дай ей тука на място да го отрепим, та да се отърве от него жена му и ние да са успокоим , че един хаир днеска сме сторили.
Асен-Не ма заплашвайте, щото ша са оплача на вашия квартален.
Пенювица-Ше му са оплачиш ,ама друг път, щото днеска е вторник .Той идва в село само в петък преди обяд.
Дяковица-На арменския поп ша са оплачи ,ама на куков ден.
Пенювица-Дай да го трепим, че ша изкукам като куковица от часовник ша изкукам.
Асен-Помооощ.
Двете-Нямааа.
Асен-Помооощ-
Двете-Нямааа.
Асен-Кметтеее.
Двете-В командировка еееее.
Асен-Божеее.
Двете-Високо еее.
Асен-Майчицеее.
Двете-Тука съъъъм.
Асен-Помооощ
Двете-Атакааа.
Гоненица, бой, и.н.т. до напускане на сцената.Веднага след тях на сцената се появяват оглеждаики се плахо Дяко ,Пеню и Паянтата. Те са явно пийнали и тихо, но прочувствено си пеят.

Стъпил Добри,стъпил Добри
на бял мермер камък.
Да си мери,да си цели
сива гургулица.
Не уцели,не уцели сива гургулица,
най-уцели,най -уцели клетото си сърце.


Дяко-Ама що?Щото има сърце.
Пеню-Щото е мъж.
Дяко-А жената има ли сърце?
Паянтата-Тя акъл няма, ти сърце искаш да има.
Пеню-Само женска злоба има, и неразбирателство ,и ревност.
Паянтата-И майка има на същия акъл.
Пеню-На нея ако е майка ,на мене ми е тъща и не ми е никаква роднина.
Дяко-Че как ще ти е роднина нещо, дето се тебе изкарва виновен за сичките абсурди на света и даже за международното положение.
Паянтата-Мойта тъща ,бог да я прости, беше по- проста от най-простото нещо на земята.Едно време като ми видяла смазаното чифте, да земи да го измий със сапун ,та да станело чисто.Като ръждяса, как ли не го мъчих -нищо не стана от него.Само за тояга ставаше.Ама въри я удари с тая сопа ,де .Ша удариш друг път.Само дума да продумаш срещу нея и твойта монтафонка ша та напраи бом- бок.
Пеню-Абе, не ми говори.Колкото риба съм й хванал,колкото време ми е стояла на гости,колкото нерви ми е скъцала,колкото услуги съм й
свършил и на всичкото отгоре не съм обръщал на дъщеря й толкова внимание ,колкото на рибърлъка.
Дяко-Паянта,тая пушка коя ти е по ред?
Паянтата –Сега ша са бъзикаме ли?
Дяко-Що бе ,като човек та питам.
Паянтата-/тропа по караваната/Няма го.И съобщение не е оставил за отсъствие ,а пък хавата е само за бира.
Дяко-Недей отклонява темата като изкуфяло куче. Кажи сега за твойте чифтета.
Паянтата-Че кво толко да ти казвам, ти нали си чувал историята.
Дяко-Абе чувал съм я ,ама друго си е да пиеш вода от извора.
Паянтата-То как в тва село на минерален извор не случихме, та да са нагледаме на голи туристки.
Пеню-Кажи бе ,Паянта?Какво толко ша ти стане?
Паянтата-Еий, се мене ядете.Кво толкова съм ви в устите, кат близалка на панаир.
Дяко-Кажи де.
Паянтата-Добре ,ама дай най- напред да си продухам гърлото с тая твойта ракия, щото както видяхте, Христос е оставил и нас, и караваната на произвола на съдбата. И няма кой да ти даде една бира ,та приказката да си дойди на място в устата.
Дяко-На.
Паянтата-Значи на първото чифте тъщата му видя сметката .Втората пушка беше точна кат швейцарски часовник.Купих я на старо от един ,дето я беше пазил кат царска дъщеря от разфучал са змей.Едноцевка, ама мери от 50 крачки заек и го приспива на място. Всички диви патки и диви свинета като чуят за нея и сами падат като млада булка в леглото.Служеше ми вярно като ординарец на генерал.И нещеш ли ,идва един ден при мене Тоньо Ханзъра и обявява тържествено, че намерил лисича дупка с два изхода.Да сме идели, да сме запалили мокра слама от единия край ,а от другия аз с чифтето да й взема душицата ,както тя зима кокошки. Сагласих са одма.Като ни натисна един дъжд, като разкаля положението.Имах чувството,че чак карантийте ми плуват във вода и кал.Пък нали ми е паянтов крака, немога нито да легна, нито на коляно да застана ,докато чакам тая пущина да са появи от дупката. Сламата докато са раздими,докато я набутаме в дупката , мене главата взе да ма яска от напрежение .Кво съм са улисал незнам ,но точно като са показа хищникът му с хищник , аз нали по цял ден ей тоя бастун държа в ръката, вместо пушката,дигнах бастуна да гърмя.Усетих са, ама геч.Хвърлих бастуна ,дигнах пушката, а пък тя нейната мама плюкна кат детско пищовче, а калема й цъфна като зюмбюл.
Дако-Ха-ха-ха.А Ханзъра?
Паянтата-Разпсува са като кореняк Каратлиец.Успя само да изломоти, че ако орталъка бил келепир- работа, той Господ щял да си земи съдружник.
Пеню-Ха-ха-ха. Абе ,Паянта, как можа да объркаш бастун с пушка?
Дяко-Поне като дигна бастуна, пат каза ли?
Паянтата-Голяма работа !Хората държави объркват,жени объркват,финансий объркват,времето объркват -аз една пушка с бастун съм объркал ,голяма работа.
Дяко-Е да ,ама ти отиде чифтето.
Паянтата-За него най -ма е яд.Че беше старо- старо беше, ама вярно и точно.
Дяко-Кво старо бе , то си беше антика за музея.То с него древните трябва за лов на мамути да са ходили.
Паянтата-С него ако искаш да знаиш в Африка срещу лъв да ме пусниш, ще го оставя на място без никакъв страх и безпокойство.
Дяко и Пеню се споглеждат.
Пеню-То, да не стане като оня, дето бил в Африка на сафари....
Паянтата-И кво?
Пеню-Ами върнал се тука, срешнал го аркадаша му- един изпосталял такъв като солетка и го пита:Кво стана с тебе, бе ? За Африка тръгна като аслан, а като се върна си като изсъхнала жаба.Мани, мани- вика оня -като отидох там, че като ми изскочи един урангутан ,че като ми взе пушката, че като ми свали гащите и като ме почна....Ами радвай се, втори живот живееш- вика приятелят му.Къкъв живот бе, аз тука- той там.
Паянтата-Ха-ха-ха! Аз за това не ходя в Африка.Ей тука си стоя и зайци стелям като килими.
Пеню-Ба, затова жена ти се оплаква ,че се чувствала като вегетариантка.
Паянтата-Аз с мойта са оправям! Ти си гледай твойта, че както са разбеснява, ше търсиш къде да са скрийш - като борсук, подгонен от дакел.
Дяко-А тая новата как е?
Паянтата-Модерна работа.
Дяко-Тая сега е пълен автомат.Няма смисъл даже да стреляш .Оставяш я в гората, идва мечката и ти я носи в село ,за да си я прибереш.
Паянтата-Майната ти.
Двамата-Ха-ха-ха.
Паянтата-То затова на вас нищо не ви е за казване.